Натисни ENTER за търсене или Esc за затваряне
Blog thumbnail

Коста Брава. Каталунската ривиера

Коста Брава. Каталунската ривиера

Blog thumbnail

След Гърция и Турция Испания е толкова популярна дестинация за лятна почивка на българина, че едва ли можеш да изненадаш някого с нещо. И все пак…Коста Брава – испанската Ривиера или по-скоро Ривиерата на Каталуния ( каталунците са много чувствителни на тази тема! ), винаги може да те заинтригува по неочакван начин. Тръгвайки от Бланес, началната точка на Коста Брава, и стигайки до Порт Бо на френската граница, човек може да се почувства като в приказките, където всяко следващо царство разкрива пред пътешественика нови и нови преживявания. Ако си бил на почивка в пъстрия и шумен Лорет де Мар, трудно ще повярваш, когато някой ти разкаже, че само на 20 километра на север е скитал из дивата лонгоза на същия този Скалист бряг. До 50-те години на миналия век районът се препитава предимно от риболов. Превръщането му в туристическо място започва целенасочено с решение на правителството. В нашенски вариант знаем какво се случва при такава директива – застроявай и вдигай високо, докато не остане небе и „живо” място. Каталунците обаче са разумни хора – застроили няколко от курортите, за да посрещат масовия турист, а останалото съхранили и превърнали в луксозни оазиси – със средиземноморски тип вили, екзотични градини и изумителни гледки, в които кедровото зелено се слива с изумруденото синьо на морето. Опазването на това природно богатство е не просто въпрос на добра политика, но и на обществена култура. През 1998 г. градовете от Коста Брава подписват харта, наречена Харта де Тоса, с която се задължават да опазват природата. На територията на Коста Брава попадат части от няколко национални парка, сред които е и първия морски природен резерват в Испания Ислас Медес край брега на Л, Естартит.

Освен отличните условия за плаж  и разходки сред природата, каталунците залагат много на своите традиции. Различните културни пластове създават една богата палитра от възможности за познавателен и културен туризъм. Безспорно най – посещавани от милиони туристи на година са местата, свързани със живота и творчеството на Салвадор Дали – театър-музеят във Фигерас, къщата на художника в Кадакес и замъкът на Гала в Пубол. Средновековните крепости в Паратаяда, Палс и Бегур са не просто музеи, а сцена за редица прояви – от джаз концерти до кулинарни фестивали. Паратаяда е един от малкото напълно запазени градове-крепости, в който няма нищо новопостроено от векове. Керамиката е традиционен занаят в Бисбао ( La Bisbal ) и възползвайки се от това свое конкурентно предимство, малкото провинциално градче започва да привлича хилядите туристи от цял свят със своите галерии за керамика, подредени една до друга по главната улица на града и редуващи се с не по-малко атрактивните антикварни салони ( Бисбао се слави и с школата си по реставрация ).

Не е нужно в рамките на една лятна ваканция човек да види цялата Коста Брава, защото със сигурност ще поиска да я посети отново. Единият от добрите варианти обаче е да направи резервация на място, от което за минути да стига до различни забележителности и така да разнообрази почивката си. Едно от тях е

La Fosca или плажът с черната скала

Няма да я намерите на картата на Коста Брава, нито в офертите на нашите туристически агенции. Малкото курортно селище се намира между Паламос и Палафругел и напълно оправдава местонахождението си на Коста Брава      ( сosta – див, скалист;    brava – бряг). В закътан между скалите залив се е оформила широка плажна ивица с изненадващ за тези места естествен „златен” пясък. Черната скала по средата на плажа се е превърнала в емблема на Ла Фоска. Това, с което най-много впечатлява е дивата лонгоза на десетки километри наоколо и фантастичната гледка от стръмните скали към безкрая на морето. Тук можеш да релаксираш не само като лежиш на плажа. За активно спортуващите има оформени велосипедни алеи. Панорамни пътеки опасват целия скалист бряг от Паламос до Калея де Палафругел, а по кози пътеки се стига до малки заливчета, където дори рибарски лодки не влизат. Целият бряг от Ла Фоска до Калея е е нарязан от причудливи скали и тихи и девствени плажове. Изумително е! Не е за вярване, че в Европа има останали все още толкова девствени кътчета природа. Обяснението на испанските ни приятели беше лаконично – цялата тази територия е зона по Натура. Може би затова сред най-многобройните туристи тук са англичаните, французите и скандинавците. Ла Фоска не предлага просто туризъм, тя предлага невероятен релакс, затова няма нито кой – знае какви развлечения, нито шумни заведения. Малките капанчета на плажа предлагат разнообразно меню, но най-добре е човек да се разходи пеш до съседното курортно градче Паламос, което е само на километър от Ла Фоска.

Паламос – царството на кралските скариди

Паламоската гамба ( кралска скарида ) е прочута по цялото Средиземноморие като несравним по вкуса си деликатес. Туристите се редят на опашки на рибната борса на пристанището към 17.00 часа, когато пристигат корабите, за да си купят току-що извадените от морето дарове. Един килограм паламоски скариди струва между 90 и 100 Евро! В съседния супермаркет кило австралийски, например, се продава срещу 10 Евро. Колко от купувачите наистина оценяват разликата във вкуса е отделен въпрос, важното е, че това е една от печелившите атракции в пристанищното градче.

Старата част на Паламос представлява лабиринт от тесни улички с уютни кафенета, магазинчета и типичните „пастелерии” ( сладкарници, предлагащи само собствена продукция за вкъщи), в които сладкишите са по-скоро произведения на изкуството. Ако влезете в “Collboni” – стара фамилна сладкарница от 1888 г., не пропускайте да опитате „ banda de crema” – руло от многолистно тесто с ванилов крем и кедрови ядки. Според шеф-майстора Хуан Кортес Вега, сладкишът има повече от 100-годишна история. Кулинарната разходка може да завършите в ресторант „Марина” на крайбрежната улица, но не кога да е, а в неделя на обяд. Само тогава по традиция от десетилетия ресторантът предлага типичната каталунска паеля. Обстановката е малко ала соцреализъм от 60-те, но паелята е наистина фантастична. След нея всички останали паели – черни, жълти и пр. ще ви се струват полуфабрикат. Между другото, да не мислите, че за каталунците това е основно меню. След паелята се сервират сериозни порции месо или риба по избор, които чужденците гледат с недоумение. Разходката след неделния обяд в ресторант „Марина” е задължителна, така че излезте на крайбрежната алея, която постепенно преминава на юг от Паламос през Сан Антони де Калонхе и стига до заливите на

 Плайа де Аро – градът на богатите туристи

Казват, че Плайа де Аро ( Plalla de Aro ) е границата между масовия и елитния туризъм на Коста Брава – на юг са масовите курорти, на север идват платежоспособни туристи, които наемат луксозни вили с гледки към морето. Плайа де Аро има 3-4 плажа, дълга крайбрежна алея с луксозни заведения и магазини – едно от добрите места за шопинг. Ако търсите нощни развлечения, изборът също е голям. Най-добре е обаче да продължите още около 40 километра на юг в посока Барселона, за да попаднете във вихъра на нощния живот –

Лорет де Мар – „Лас Вегас” на Коста Брава.

Наричат го така не само заради активния нощен живот, но и защото тук е построено първото казино в Испания, което е работило допреди 2 години. Над 100 хотела и апартаменти посрещат туристи от цял свят, предимно млади хора, които пръскат по шевовете 50-те дискотеки в града. Изборът на заведения за хранене е голям – от по-масовите пицарии и капанчета покрай плажа, до луксозни ресторанти с отбрана клиентела. Единствената забележителност на Лорет де Мар е малкия средновековен замък над града, който е идеално място за разходки извън шумотевицата.

На претъпкания централен плаж трудно можеш да правиш слънчеви бани, тъй като купонът тече с пълна сила – игри, разходки с банани, скутери, парашути – много позната гледка. Напомня донякъде нашия Слънчев бряг в добрите му времена, преди да го превземе пошлостта.  Според местните хотелиери в последните 5-6 години ясно се очертава тенденцията на „подмладяване” на туристите в курорта, така че, ако не ви се ходи на дискотека, направете резервация на север от Лорет. Ако имате късмет да намерите свободни места и възможност да си го позволите, изберете

Калея де Палафругел  – „черешката на тортата”

В Калея де Палафругел ( Calella de Parafrujell, не я бъркайте с Calella – столицата на Коста дел Маресме), луксът има друго измерение. Тук няма нищо помпозно и лъскаво, но старото и богато рибарско пристанище някога, днес е запазило автентичния си вид и усещането за уникалност. Белите фасади и типични арки на сградите по крайбрежната улица, заедно със стотиците рибарски лодки, отличават  Калея от курортите наоколо. Повечето луксозни вили са изкупени още преди десетилетия от богати каталунци, французи и англичани и не се дават под наем. Курортът е любимо място на звезди от световния шоу бизнес и донякъде напомня на Сент Тропе или Санторини. Заради спокойствието и красивата гледка, Калея е предпочитано място за разходка от туристите, отседнали в курортите наоколо ( Калея днес е квартал на административния център Палафругел и е на 6 – 7 км. от Ла Фоска и Паламос). Най-много туристи се стичат в края на юли и началото на август, когато могат да видят музикални звезди като Хосе Карерас, Пол Анка и дори Лайза Минели. Тогава се провежда прочутия музикален фестивал “JARDINS DE CAP ROIG” ( www.caproig.cat ). Но дори и да нямате този късмет, разходката из Калея де Парафругел е задължителна част от преживяването Коста Брава. Ако добавите и каничка сангрия на залез слънце в ресторант “Los dos pinas” ( “Двата кедъра”) на брега на морето, почивката ви ще е завършена.

Кулинарен речник

Паеля – типичното испанско ястие от ориз, което има свои модификации в различните испански провинции. Името идва от съда, в който се приготвя паелята – тиган с две дръжки и тежко дъно, подобен на китайския вок, т.е. в буквален превод означава тиганица. В коста Брава най-популярна е черната паеля, приготвена от риба иразлични морски дарове. Черният цвят идва от черния осмокрак рак. В района на Валенсия предпочитат «жълтата» паеля, чийто цвят идва от шафрана в нея. Морските дарове в този случай се заменят от късчета месо – пилешко, заешко или свинско. Много често се сервира и смесена паеля – с морски дарове и пилешко, която оправдава поверието, че всяка съставка в тигана е дошла от различните народи, обитавали и владели Иберийския полуостров. Най-важното условие, за да стане вкусна паелята, е оризът да ври на тих огън и в никакъв случай да не се бърка.

Гаспачо – спокойно можем да го наречем «испанския таратор». Гаспачото е студена доматена супа, без която испанците не сядат на маса през лятото.

Сангрия – минава за лек летен коктейл, но съвсем не е безобидна, заради високата захарност на плодовете в нея. В широка кана се слага червено вино, разредено с газирана вода или плодов сок, и се добяват нарязани плодове, мед и малко твърд алкохол. Вариантите с бяло вино или шампанско са за предпочитане.

Автор Даниела БОЯНОВА

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *